Ивелина...едно импровизирано интервю
Няма да скрия, че при тази ни първа среща някакси не можах да сваля очи от нея. И ако я познавате лично, знаете защо. Жена, оставяща след себе си трайна следа. Жена, която има огромна усмивка, леко чувство за хумор и присъствие. Жена, която няма как да забравите.
Ще попитате - "Е, коя всъщност е Ивелина?". Както би отговорила простичко тя - фотограф. Твърде скромно, нали. Истината обаче е, че във фотографските среди (пък и не само там) тя е ИМЕ.
От колко време снимаш?
- От 10 години. Тогава се роди малкият ми син Влади.
Е как така реши - сънува ли го или просто получи идея свише?
- Ами историята ми е много шантава...
Разкажи...
- 2006г. попаднах в "Бг-мама", в темата за фотошоп. Помолих момичетата, които пишеха там да ми направят колаж. Резултатът беше страхотен. И именно тогава реших да се потопя в този свят. Трябваше да се науча. Така и стана.
Разбрах, че си сменила 10-годишна професия с друга, вече и тя 10-годишна. Не ти ли липсва болницата? (Ивелина е била медицинска сестра)
- Честно да си призная, вече не. Защото, когато си в болница, малко или много страдаш с хората. Не винаги ситуациите, дори и самото раждане, носят само положителни емоции. За заплащането изобщо няма да споменавам...Сега работя с хубавите емоции на хората, виждам усмивки, а това е много, много зареждащо.
А на какво те научи старата професия, което и до днес ти е останало?
- Според мен работата с хора. Как да контактуваш с тях, да ги изслушваш. С децата също. Мисля, че има доста психология в сегашната ми, както и в предишната ми работа. Да накараш хората да се отпуснат, да споделят част от себе си пред обектива, а не поза. Ако няма комуникация, няма да има и снимки с излъчване. Те, снимките, пак са хубави, технически, но нямат душа. Така го чувствам :)
Да, аз съм се снимала няколко пъти и знам, че ако няма диалог не се получава. А защо любимата ти тема са хората?
- Защото аз много говоря!....ахахахаххах...Обичам комуникацията с хората. Обичам да слушам историите им. Особено, ако са двойка мъж и жена - как са се запознали и как са продължили. Обожавам такива истории.
С децата се превръщам донякъде и аз в дете. Пея, танцувам, играя с тях. Децата са най-неподправени в емоциите си.
Обичам да снимам жени, за да ги накарам да се чувстват красиви! Смятам, че всеки човек има своя чар и е хубав по своему. Стига да успееш да го снимаш по подходящия начин и да изкараш нещо друго освен поза.
Най-любимо ми е някой да ми каже: "Аз не обичам да се снимам и никога не се харесвам на снимки". Приемам го като лично предизвикателство, да му докажа, че не е така. И най-зареждащото нещо накрая, е като ти кажат: "Накара ме да се погледна с други очи!"
Разкажи за най-капризния си клиент/ка?
- Нямам такива чак, с чиито желания да не съм успяла да се справя. Но си запазвам правото да откажа да снимам някого, ако вътрешното ми усещане подсказва, че нещата няма да се получат между нас.
Някак ми е спокойно да знам, че както клиента има право да избере мен, като фотограф, така и аз имам право да не избера клиент, ако усетя, че има нещо, което ме притеснява.
За щастие, това ми се е случвало изключително рядко. До момента само 3 пъти. И тогава откровено казвам: "Съжалявам, но аз не съм Вашият фотограф. Усещам, че няма да намерите при мен това, което търсите." В такива моменти препоръчвам мои колеги - предлагам им алтернатива, която според мен би ги задоволила повече.
Любима снимка?
-Имам любими фотосесии...
п.с. Другата любима фотосесия на Ивелина - в клипчето в края.
Кажи сега какво мислиш за конкуренцията?
- Конкуренцията е това, което ни бута напред, мисля аз! Да учиш и да се развиваш, а не да тъпчеш на едно място! Аз все още ходя на семинари, курсове, лекции. Обичам да слушам колеги, готови да споделят опита си и виждането си! Знам, че няма да започна да снимам като тях, но истината е, че винаги има какво "да си откраднеш".
За жалост лекторите в чужбина споделят много повече, но мисля, че това е нормално. Както се казва - занаят се краде. Ноу-хау не се дава просто така. Ако всички снимахме еднакво, щеше да е много скучно! Затова не снимам всичко на всяка цена. И препращам на колеги, които са по-добри в определена област.
Разкажи ни за колегата ти, с когото работиш.
- С него снимаме сватби вече от 5 години. Иначе всеки си има неговите клиенти и неща, които обича да снима през останалото време. Работила съм и с други колеги, но инцидентно и са единични случаи. Когато работиш с някого в екип, тогава е като в брака - правиш компромиси. С натрупания опит мисля, че е по-лесно.
Дай съвет към бъдещите младоженци какво да търсят в един фотограф, когато го избират за своя сватбен ден.
- Това, което бих посъветвала младоженците е - задължително да разгледат снимки и да усетят дали това е, което търсят от дадения фотограф. Дали снимките на този човек ги докосват по някакъв начин. Да не наемат някого само, защото им е препоръчан. Защото това, което едни харесват, може да не харесва на тях и обратното. Задължително е да се видят на живо с човека, който ще е с тях през целия ден. Ако няма химия, доверие и не усещат човека, няма как да се получат нещата. Това е моето мнение.
И накрая, но не на последно място - ако наистина харесвате работата на някого, цената не бива да е водещата, за да го изберете или да го откажете (ако Ви се стори прекалено скъп, например), защото роклята, за която сте дали стотици, грима и прическата, украсата, всички детайли, които сте подготвяли с месеци и сте вложили пари, сърце и душа, тези неща са мимолетни, но именно снимките са това, което остава накрая и което разглеждате отново и отново и ще показвате на деца, внуци и правнуци.
Пожелай нещо на нашата агенция.
- Бъдете себе си, защото всички други вече са заети!
Искрено благодаря На Ивелина, че се съгласи да сподели част от работата си заедно с нас.
Снимки - архив на Ивелина; фотостудио "Нана".
